Митовете рядко изчезват. Те мутират, мигрират и се появяват в нови форми. В съвременната литература, тяхното присъствие често е неуловимо, вплетено в структурата на наратива или в емоционалната архитектура на героите, които се борят с по-големи от тях самите сили. В романа "Разделени богове" (Parted Gods) Алфредо Феликс-Диас (Alfredo Felix-Diaz) създава история, която преминава между древното и съвременното чрез живота на близнаците Антонела и Федерико Адамо — художник и джаз пианист, чиито артистични амбиции се разгръщат в Берлин, Сицилия и Ню Орлиънс.

Романът черпи вдъхновение от класическата митология, като същевременно остава стъпил в съвременния артистичен живот. В него музиката, живописта и литературата постоянно си взаимодействат. Резултатът е наратив, който е внимателен не само към сюжета, но и към ритъма, образа и художественото наследство. Феликс-Диас идва при романа с опит в театъра и сценаристиката, дисциплини, които акцентират на движение, диалог и визуална композиция. Тези влияния оформят структурата на "Разделени богове" толкова, колкото и митовете.

В разговор с Феликс-Диас той споделя, че е искал да започне от най-голямото клише за любовта. Митовете за двойствеността предизвикват у него интерес, защото разкриват дълбочината на човешките отношения и конфликти. Герои като неговите са международни същества с конфликтна история, търсещи своя път в света. Той изразява как митът поставя героите в драматична ситуация, в която те искат да се обединят отново.

Феликс-Диас отбелязва, че опитът му в театъра е повлиял на начина, по който мисли за темпото и конструкцията на сцените. Важно е всяка сцена да има "проблем" или нещо случващо се. Той добавя, че динамиката между близнаците позволява да се разгледа артистичната идентичност по начин, който не би бил възможен с един единствен герой. Това разделено съзнание между Антонела и Федерико създава уникален конфликт.

Средата, в която се развива действието — Берлин, Сицилия и Ню Орлиънс — също играе важна роля за емоционалната атмосфера на романа. Феликс-Диас пише за Берлин, докато живее там, а Ню Орлиънс представлява чужда територия за Федерико, която той опознава чрез музиката. Сицилия пък е идеализирана земя на носталгия за нещо изгубено.

Музиката е дълбоко вплетена в самия текст. Феликс-Диас пише романите си като поезия. Той не се счита за добър музикант, но усеща нуждата да придаде музикалност на текста си. Визуалното изкуство също оказва влияние върху изграждането на образите в романа. Антонела като художник дава нова перспектива на разказа.

Вместо да се фокусира единствено върху успеха или провала на артистите, "Разделени богове" разглежда психологическата цена на творчеството. Феликс-Диас споделя, че концепцията за успеха му е отблъскваща и вместо това търси дълбочината на творческия акт.

Алфредо Феликс-Диас подхожда към класическата митология по начин, който я прави актуална и жива. Той желае да превърне митологията в нещо плътно и реално, което резонира с човешкия опит днес.